Лежи юнак у гора зелена:
постилькя му зелена морава,
зглавница му бел мермер камик,
покривка му на гора лискето.
Над глава му дърво яфорово,
над дървото пиле соколово.
Като пое пиле дури дума:
- Ей ти, Стоян, Стоян добър юнак!
Дворите ти бел пелин обрасли,
портите ти гъби гъбясали;
во стред двори дърво яфорово,
на дървото до три кукувици.
Първа кука, кука и не мъква,
втора кука, език не увлича,
трекя кука, веке пресекнала!
Отговара Стоян добър юнак:
- Ей ти, пиле, пиле соколово!
Щото кука, кука и не мъква,
она ми йе моя стара майка;
щото кука, език не увлича,
тая ми йе моя мила сестра;
щото кука веке пресекнала,
она ми йе мое първно любе!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.62-63
