Попленил ми Скендер бей
Овче поле, Битольско;
таарнана, Скендер бей,
тийрнини, Скендер бей.
Ох, сите моми попленил,
отсъм едно оставил
от дванадесет години.
Девойче му говорит:
- Хай ти, бегу, Скендер бей!
Свите моми поплени,
мене не мойш да плениш,
от яз сум си свършено
з' едно момче малово
от шеснадесет години!
Се налюти Скендер бей,
си го фати за ръка,
си го хвърли зад коня.
Момиче ми заплака -
ситна роса зароси;
момиче се насмеа -
летно сънце угреа.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.98-99
