Ранила мома бильбиля;
ранила шчо го ранила,
токмо до девет години.
Дойде коа, дойде време,
момата да се омъжи,
бильбильче да се арниса.
Цикна бильбильче да плачи,
момата си го тешеше:
- Мълчи ми, мълчи, бильбильче.
яз ке те взема со мене,
со мене во шарен сендук,
во шарен сендук, при лепо руво;
ти мене пано да корниш;
кога да стани свекоро,
огън да найди завален;
кога да стани свекърва,
хурка да найди на башо;
кога да стане' деверя,
койни да найде ружени;
кога да стане' етърви,
пити да найде месени;
кога да стане' золвите,
дворя да найде сметени.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.95
