Петер бан ми вино пиет от Варадин град.
Шчо ми попил триста дукат све во еден ден,
ми заложил вранца коня со злат боздуган.
Та ми дочул краль Матеа, земски господар:
- Хай ти, Петре, Петер бане, от Варадин град!
Зашчо попи триста дукат све во еден ден
и заложи вранца коня со злат боздуган?
- Хай ти, кралю, краль Матеа, земски господар!
Да я видиш кърчмарица, Варадин би дал;
а пак чаша да ти дадит, и Земон би дал;
да ти седнит на колено, и Будин би дал;
да ти сегнит во пазуа, сва земя би дал;
да ти легнит во постеля, и душа би дал!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.78-79
