Слана и снѣгъ покриватъ Доспатъ планина. Огнянъ и вуйчо му Марко се прибиратъ въ Голѣмо-село. Тукъ една девойка имъ служи на трапеза, а друга имъ свѣти. Огнянъ се влюбва въ втората и я взема за либе.
* * *
Огнянъ и вуйчо му Марко
Шета Марко по Доспат планина,
шетали се с Огняна юнака.
Заванаа слани и снегове,
заванаа той студни дъждеве.
Огнян Марку потио говори: 5
—Фала тебе, Марко мили уйке,
дека че сме вечер довечера?
Заванаа слани и снегове,
заванаа той студии дъждеве,
нийе млади че да погинеме, 10
че да гинеме од силни студове.
Дека има за назе вечери,
дека има за назе постели,
дека има за назе зглавници?
А Марко си Огняну говори: 15
—Хей Огняне, хей уйкин соколе,
че идеме на ладни механи,
на механи Големо село.
Тамо има две добри девойки,
две девойки млади тезгетарки: 20
една че ни вечера уготви,
друга че ни кони да ни фане,
че да фане кони да ни шета.
Ка са ошли до двама юнаци,
ка са ошли на ладни механи, 25
на механи на Големо село,
излезнаа две добри девойки,
две девойки млади тезгетарки:
една йим е кони лриванала,
а другата вечери готвила. 30
Ка седнаа до двама юнаци,
седнали са у ладна одая
да ручая две сладки вечери,
една служи, а другата свети.
Заборави девойкя да служи, 35
гледаечком Огняна юнака.
Заборави Огнян да вечера,
гледаечком гиздава девойкя.
Викна Марко, викна, та се смее,
па си дума Кралевичи Марко: 40
— Нели сте се вие обикнали,
вийе да се двама бре земете
да станете два млади младенци;
да те води Огнян добър юнак,
да те води на негови двори, 45
да те води любе да му бъдеш!
Каил падна гиздава девойкя,
та си пойде по равни друмове,
та си пойде, сас Огняна ойде,
ойде си на негови двори, 50
та си ойде, та му либе стана.
Записао: Певач: Жоте Илковъ Записано у с. Суходолъ, 23. XII. 1887.
Референце
Извор
Сборникъ за народни умотворения и народописъ : Книга 43 (1942) Народни пѣсни отъ Софийско / д-ръ Ст. Ватевъ; Подъ ред. на М. Арнаудовъ, стр. 134
