Момчиловата невеста пренася сватовете си
Ей, Момчиле, Момчиле юначе!
Заженил се Момчил добър юнак,
се преоди от гора до вода,
па не може Момчил да си найде,
да си найде на лика-прилика,
ем на лика, ем па на юнашство.
Па си мина одонад бел Дунав,
па си ойде на момини чешми,
там си найде на лика-прилика,
ем на лика, ем па на юнаство,
там я найде, там я пристаниса,
па се върна дома на дворове,
та накани сто лепи сватове,
па пойдоа за мома да идат.
Когато са оттува отишли,
бели Дунав по сух песок минаа,
когато се оттамо върнале,
бели Дунав кален, матен дошел,
бели Дунав от брег до брег бие.
Заставиа писани кочии,
положиа бели фуруглици,
заставиа свирки и музики,
заставиа конье до коньете,
па чакаа три днии три нощи -
бели Дунав кален, матен тече.
Проговори кума господина:
- Кой се жени, он ке да нагази.
Младоженче кожух отгърташе,
отгърта го, дребни сълзи рони,
па се качи на добрата коня,
па загази у първа затока -
погълна го риба до колене,
па загази у втора затока -
погълна го коню до гривата,
па загази у трета затока -
погълна го до бели рамена.
Проговори китена невеста:
- Таком Бога, куме господине,
не е закон дума да продумам,
прости, куме, дума да продумам,
прости, куме, аз напред да минем.
Проговори кума господина:
- Просто да е, млада кръщелнице,
просто да е дума да продумаш,
просто да е ти напред да идеш.
Она се е тогай провикнала:
- Върни ми се, младо младоженче,
върни ме се, не удави ми се,
я кем свати лесно да пренесем.
Върнало се младо младоженче,
върнало се, не удавило се.
Съблече се китена невеста,
съблече си ситно и свилено,
та облече модро и морово,
си сватове у скут натуряла,
кум, старойкя - на ситен прочелник,
два девере на китка ги заткна,
младоженче - у десна пазуа.
Доде кума с око да намигне,
турила ги одонад бед Дунав,
турила ги на зелена трева.
Проговори кума господина:
- Таком Бога, млада кръщелнице,
ке те питам, право да ми кажеш:
дал си стара, ел си яко млада?
- Таком Бога, куме господине,
кога беше първа размирия,
тогай си бех седемдесе годин,
я оттога двесте и дваесе.
А кума и потио говори:
- Сега си ми млада кръщелница,
до неделя - премлада вдовица,
а до друга - кумо любовница.
На тебе ке перя треперила,
на мене ке пекли греотити.
Какво рекал, се така станало:
до неделя премлада вдовица,
а до друга - кумо любовница,
на нея са перя треперили,
на него са пекли греотили.
