Дали се чуло, разбрало,
мома войвода да бидит
со сто й пендесет сеймени,
со три байраци зелени,
баш харамиа да бидит,
църна кошуля да носит?
- Сеймени, верна дружина!
Стегните пинци, ременя,
о' ке одиме в планина,
планина рамна рудина,
под тийе сенки високи,
край тая вода студена,
рудо ке ягне печиме!
Сеймени, верна дружина!
Хай, ке хвърляме на нишан:
кой ке ме мене надхвърлит,
той сам войвода да бидит.
Хвърляха, шчо ми хвърляха,
никои на нишан не удри;
тая на нишан ми хвърли,
нишанот ми го погоди.
Тая войвода остана.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ, књига ІІІ, Песни из политическия живот. Книга І). София, 1891, стр.76