Косе Марко три откоса трава:
еден откос трава детелина,
втори откос раан бел босильок,
треки, откос бели трендафиль.
Па се побрали Маркоа дружина.
- Я ке женам сина у пелени,
ама му е мома отдалеку,
през три гори и четири води.
Па наканил петстотин сватове
и наканил троица кумове,
и наканил двуица девери,
па си ошле за млада невеста.
вземале я младата невеста
па си ошле у лепана църква.
Привеле ги да ги венчат.
Разплака се млади младоженя:
сите тешат - не се отешуе.
Па го взема младата невеста,
теши, теши - не се отешуе.
Па го хвърли от върх от себе:
- Проклет да е тай, шчо жене сина у пелени!
Проклет да е мой стари татко, шчо ме даде!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.197
