Марко и дели Магделена
Марко проси дели Магделина,
он я проси, она се подноси:
китка праща, она му я враща;
пръстен праща, она шега бие.
Разлюти се Марко добър юнак,
наканьи си китени сватове,
па пойдоа за Магда да идат.
Изкачи се Магда висок чардак,
па си виде сватове де идат.
Па си слезна от високи чардак,
та се Магда убаво премьени,
усука си от жълт восок свещи,
па се покри сос бела тульбена,
па на макя тиом отговаря:
- Я ке легнам, мале, да си умра.
Кога дойде Марко добър юнак,
кога дойде с китени сватове,
тизе легни, мале, та ме плачи:
"Стани, стани, дели Магделено!
Стани, стани, сватове дойдоа!"
Туку това Магда издумала
и сватове двори изпуния.
Магда макя легнала да плаче:
- Стани, стани, дели Магделено!
Стани, стани, сватове дойдоа!
Наслезнаа девере от конье,
затрасия Магда да изведат,
качия се на високи чардак,
та я викат:
- Стани, стани, дели Магделено!
Богме, Магда ни с ръка, ни с нога!
Па стапаа два мили девере,
па ойдоа у гора зелена,
изловия змия тройоглава
и вземаа снегове, ледове,
та турия па Магда у пазуй.
Богме, Магда ни с ръка, ни с нога!
Отговаря Марко добър юнак:
- Таком бога, куме, господине!
Я ми прости, язе да си влезна!
- Просто да е, Марко добър юнак.
Та си влезна Марко добър юнак,
па й Марко тихом отговаря:
- Стани, стани, дели Магделено!
Богме, Магда ни с ръка, ни с нога!
Па и бъркна у десна пазува,
а Магда се под мустак усмина.
Ка я виде Марко добър юнак,
он извика два мили девера!
- Я елате, два мили девере,
Магда си е още жива била!
Па я хвана Марко добър юнак,
па я хвана за десната ръка,
качия я на врането коньче,
отведоя у Маркови двори.
Извикаа китени сватове:
- Излез, излез, Маркова майчице,
да си среснеш дели Магдалена,
да изнесеш колак сос жълтици,
да изнесеш ибрик студна вода,
и харижи й Марко добър юнак.
Па излела Марковата макя,
та изнела колак сос жълтици
и изнела ибрик руйно вино.
Провикна се Марковата макя:
- Добре дошла, Маркова невесто!
Целива я у десното око,
ариза й Марко добър юнак.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
