Марко шета воз гора зелена,
три дни оде, вода не на'оде;
до'оди му коня да убоде,
да изпие тия църни кръви.
У срекя му Вела самовила: 5
- Море, Марко, море, вреден юнак,
не си боди тая врана коня,
не си гади то'а ружко ножче,
не си гади твоя медна уста,
не се пият тия църни кърви.
Върти коня се на десна страна,
дек' ке видеш ела най-висока:
вишето й у вишното небо,
граньето й сребро подресено,
шумята й се кара грошове
рожбата й се благи ябуки,
корено й се по царска земя.
У корено студено кладенче,
на кладенче една малка мома.
Студна вода скапо препродава:
една капка, еден алтън зима,
втора капка, втори алтън зима,
трекя капка, трети алтън зима;
бардак дава, юнака залюбва
навъртел коня на десна страна,
видело си е ела най-висока:
вишето й у вишнето небо,
граньето й сребро подресено,
шумята й се кара грошове,
рожбата й се благи ябуки,
корено й се по царска земя,
у корено студено кладенче,
на кладенче една малка мома.
Студна вода скапо препродава:
една капка еден алтън зима,
втора капка, втори алтън зима,
трекя капка, треки алтън зима;
бардак дава, юнака залюбва.
Даде Марко, даде еден алтън,
земал Марко, земал една капка;
нема Марко уста да натопе,
та камо ли сърце да загасе,
та камо ли коня да напое.
Даде Марко, даде пет алтъна,
земал Марко, земал една стомна;
тогай си е уста разтопило,
тогай си е сърце загасило,
тогай си е коня напоило.
