Марко девер на Иве Черногорче
Зажени се Иве Църногорче,
близо далек девойки погоди,
погоди я Иве Църногорче
близо далек от Дудулска града.
Утакми я Иве, па си пойде,
изпраща го краля Дудуляна,
изпраща го краля и нарача:
- Сине мили, Иве Църногорче,
кога дойдеш на моите двори,
да доведеш три хиляд сватове!
Па си стана, та си дома ойде,
по двор оди уилен, угрижен.
Согледа го майкя от чардаци,
па Ивети потио говори:
- Леле, синко, Иве Църногорче,
що си, синко, уилен, угрижен?
Дали не мож мома да си найдеш?
Я Иве ю потио говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
да я сам си мома намерило -
утакмих си Дудулкя девойкя,
ем Дудулкя, ем кралева щерка.
Утакмих я, майко, и си пойдох,
изпраща ме краля Дудуляна,
изпраща ме и па ми нарача -
кога идем за негово чедо,
да си водим три хиляд сватове,
да не, майко, отред да ги сбирам,
а я, майко, отбир да отбирам.
Я майкя му потио говори:
- Леле, сине, Иве Църногорче,
я се качи на високи чардак,
па си пиши, синко, две-три писма -
една пиши, сине, та я прати,
та я прати Маркоте юнака,
да ти дойде Марко добър юнак,
да ти дойде девер да ти баде,
да доведе хиляда сватове;
друга пиши, сине, та я прати,
та я прати Реля Шестокреля,
да ти дойде кума да ти баде,
да доведе хиляда сватове;
трета пиши, синко, та я прати,
та я прати краля Вардарина,
да ти дойде старойкя да ти е,
да доведе хиляда сватове,
та да станат три хиляд сватове.
Се си пиши, синко, и нарачай
у неделя у двор да осъмна.
Послуша я Иве Църногорче,
та си седна на високи чардак,
та си писа до три бели книги;
една писа Марку, та я прати:
"Да ми дойдеш, Марко добър юнак,
да ми дойдеш девер да ми бадеш,
да доведеш хиляда сватове!"
Друго писа Реля Шестокреля:
"Да ми дойдеш, Рельо Шестокрельо,
да ми дойдеш кума да ми бадеш,
да доведеш хиляда сватове!"
Трета писа Иве, та я прати,
та я прати краля Вардарина:
"Да ми дойдеш, кральо Вардарине,
да ми дойдеш старойкя да бадеш,
да доведеш хиляда сватове!"
Се писува Иве и нарача
у неделя у двор да осъмна.
Кога биде рано у неделя,
Марко дойде девер да му баде
и доведе хилядо сватове,
Рельо дойде кума да му баде
и доведе хилядо сватове,
кральо дойде старойкя да баде
и доведе хилядо сватове.
У неделя у двор осъмная,
па ойдоя китени сватове.
Ка ойдоя у Дудулска града,
ден губия месец и неделя.
Пойдоа си китени сватове,
у радости они направия -
извърная земя нопако.
На кральо се върло не досвиде.
Що ранеше хала тройоглава:
- Скоро, бърже, хала тройоглава,
да си стигнеш китени сватове,
да погълнеш китени сватове,
мое чедо назаде да върнеш!
Послуша го хала тройоглава,
па се пуши у равни друмове.
Видоя я китени сватове,
се сватове, море, избегая,
сал остана Марко и Дудулкя,
останая у златна кочия.
Стигнала ги хала тройоглава.
Проговори Марко добър юнак:
- Таком Бога, Дудулке девойко,
какво, моме, сос хала да правим?
- Чуваш мене, Марко добър юнак,
върти сабля, отдалек се брани!
Въртя сабля Марко добър юнак,
въртя сабля, отдалек се брани.
Бог да бие хала тройоглава,
саблята му до црено преяде,
па фаная у кръс да се бора.
Бория се три дни и три нощи,
от Маркоте бели пени теча.
Провикна се Марко добър юнак:
- Слази, моме, Дудулке девойке,
слази, моме, от златна кочия,
та помогни я мене, я него!
Послуша го Дудулкя девойкя,
та слезнала низ златна кочия,
та извади това златно ноже,
та убоде хала тройоглава,
падна хала на равни друмове.
Пойдоа си с Маркоте юнака,
качия се у златна кочия.
Ка ойдоа у росно ливадье,
там найдоа китени сватове -
сичко са си живо погубили -
кому нема калпак от глават,
кому нема силях от пояси.
Проговори Иве Църногорче:
- Идеш ли ми, Марко добър юнак,
водиш ли ми Дудулкя девойки?
Проговори Марко добър юнак:
- Таком Бога, Иве Църногорче,
да е твоя, с нея би си ишел!
Извикна се Дудулкя девойкя:
- Чуеш мене, Марко добър юнак,
да ние сме с тебе сега братя -
заедно сме у бой улазили,
заедно сме кръвници лизали!
