Дал е есен иль се земя тресе?
Ни е есен, ни се земя тресе!
Марко бие първото си либе,
ем го бие, ем го изпитува:
- Кажи, мори, кого си любила?
- И ке кажем, та ич грижа ми е:
любила сам царева златара!
- Кажи, мори, он що ти е давал?
- Давал ми е три върви жълтици!
- Кажи, мори, накаде ги дена?
- Една дадох, та църкви направих,
друга дадох на стара ми майка,
трета турих на бело си гърло!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.280-281
