Марко Кралевич и Воинка девойка
Подранили троица витедзи,
под вечера коне постегнали,
излезнаа воз Руин планина;
един витек - Марко добър юнак,
други витек - Павел добър юнак,
трети витек - Момчил добър юнак.
Излезли воз Руин планина,
уога се е зора зазорилаа.
Обърна се Момчил добър юнак,
та погледна нис Руин планина,
на пружина потио говори:
- Фала вамо, троица витедзи,
погледнете низ Руин планина,
нещо ми се у Руин светлее.
Дал йе сълнце, ил йе ясен месец,
ил йе дзвезда, ил йе ясен огън?
Погледнали троица витедзи,
погледнали низ Руин планина,
та видоха троица витедзи.
Ка видоха троица витедзи,
и станаха, та доле слезнаха,
та слезнаха под руин планина.
Не е било сълнце, ни ясен месец,
ни е дзвезда, ни е ясен огън,
най е било перо воиново,
фърлила го Воинка девойкя,
фърлила го у зелена трева.
Па пазиха троица витедзи
дали можа перо да украдна.
Ка придоха троица витедзи,
напред приде Момчил добър юнак,
та повдигна перо до колена
и по него Павел добър юнак,
и он дигна перо до пояси,
после приде Марко Кралевичи,
та изкачи перо воиново,
та го узе Марко на рамена,
а не може с перо да побегне.
Излезнала Воинка девойкя
та ванала троица витедзи,
извила им ръце наопако,
закара ги у Воина града,
затвори ги у воинско кале.
Хитар беше Марко Кралевичи,
та си сакрил сабля на сглабове,
та я сакрил у десната чижма,
не можела сабля да му земе.
Та лежали троица витедзи,
та лежали от ден Илинден,
та лежали до ден до Великден.
Кога било на ден на Великден,
събрали се моми и невести,
събрали се пред воинско кале
да играя хоро на Великден.
Погледали троица витедзи,
погледали низ воинско кале,
па им се е жалба нажалило.
Тогай бъркна Марко добър юнак,
изпресече на кале катанци,
излезнали троица витедзи,
та гледая хоро на мегдано.
Хоро води Воинка девойкя,
затъкнала перо воиново,
затнала го зад злата заушка.
Ка видела троица витедзи,
она се е низ хоро пущила,
та си приде при троица витедзи,
отдалеч ги мома попитала:
- Фала вамо, троица витедзи,
ке ви питам, право да кажете,
да кой ли ви низ зандан опущи?
А юнаци ником уникнаха,
Никой нема дума да продума.
Не уникна Марко Кралевичи,
на девойкя потио говори:
- Никой не е нас низ зандан пущил,
сами си се низ зандан пущихме.
Нещо кемолба да се молиме.
Се, що сакаш, се ке те дариме,
сал немой ни у кале затваря
да лежиме на ден на Великден.
Продумала Воинка девойкя:
- Фала вамо, троица витедзи,
я не сакам дарба от юнака.
Кой ке ми се премлад юнак найме
да ми свали дзвезда от небеса?
А юнаци ником уникнали.
Не уникна Марко Кралевичи,
на девойкя потио говори:
- Фала тебе, Воинко девойко,
я да придеш близо до менека
да ми кажеш коя дзвезда сакаш,
коя сакаш, тая ке ти свалим.
Не се сети Воинка девойкя,
на си приде близо до Маркоте
и погледна вишем у небеси,
да му каже коя дзвезда сака,
коя сака, тая да ю свали.
Тръгна сабля Марко Кралевичи,
отсече ю нойна руса глава.
Глава рипа, ясен язик дума:
- Фала вамо, троица витедзи,
защо ли ме млада погубихте?
На язе ви лошо не мислех,
язи мислех вазе да залибим,
Маркоте щех за либе да зема,
а Момчила за девер да зема,
Павел юнак старойкя да бъде.
