Марко шета воз гората,
со негово Огнян дете.
Огнян дете изговаря:
- Море Марко, стари татко,
обед ми се обедува! 5
Па ойдо'а у Стефана,
там с?дна'а, та руча'а,
слуга им е лепа Мара.
Млада ружа там цъфтеше.
Ружа капе по трапеза,
огнян дете ружа збира,
я татко му говореше;
- Ей Стефане, побратиме,
како сме си побратими,
айде да се осватеме!
Да ми дадеш лепа Мара
за моето Огнян дете!
Лепа Мара говорешо:
- Ой ти дете, Огнян дете,
ай да идеш на езеро,
тамо има мала мома,
на глава й ружа цъфте.
Па си ойде Огнян дете,
пресретна го мала мома,
не е била мала мома,
тук е била осойница.
Подава му росна китка;
с лева рака китка зима,
с десна рака сабя ваде.
Пресече й руса глава,
па си зема лепа Мара.
