Марко, Андреаш и мома маджаркиня

Извор: Викизворник

Марко и брат му Андреаш на облог ловят лов, без да пият вода. Когато Андреаш от жажда почва да боде коня си, за да пие кървите му, Марко го праща да пие вино у кръчмар- ката мома маджаркиня. Андреаш забравя предупреждението на брата си и влиза в кръчмата, гдето момата, с помощта на хайдути, го погубва. Дохожда Марко и погубва момата и хайдутите. Песента продължава с друг мотив.



Марко, Андреаш и мома маджаркиня

Два се брата облок облагали,
Двама брата, Марко и Андреаш:
Лов да лова у суа песока,
Лов да лова, вбда да не пия.
Па ойдоа два брата рождени, 5
Па ойдоа у суа песока —
Лов ловили туку ден допладне.
Андреаша жажда налегнало,
Та си тегли сабля от кания
Да си боде свой добра коня — 10
Да му пийе тези черни кръви,
Дано може жажда да угаси.
А Марко го само сеир чини,
Па на краля потиом говори:
„Леле брате, кральо Андреашо, 15
Я не боди твой добра коня,
Нало слезни долу пот пладнина,
От пладнина — на вити друмове:
Тамо има широка меана,
Та поискай вино за жлътица — 20
Ти да пиеш и конь да напоиш —
Само гледай от конь да не слазиш:
Кръчмарка е мома маджаркина,
И она е итра, гяволита,
Не мой нещо пакоз да ти стори.“ 25
Послуша го краля Андреаша:
Пусна коня нис пладнина суха,
Та отиде доле пот пладнина.
А що беше маджаркиня млада,
Оддалек е юнак сопазила 30
И се брьзо назат поврънала,
Поврънала у ладна меана,
Дека пий педесб айдуци,
И потиом на айдуци дума:
„Ой ви вазе, педесе айдуци, 35
Какъф юнак, каква чудесиа,
Какъф юнак на крака ни иде!
Ако мога него да го фана —
Алал вазе коня и оръжие!
Мене дайте тиа златни пафти — 40
Кога елезнем у тъмна тъмница,
Кога слезнем у ладни мазета,
Кога слезнем, вино да наточим —
Да ми светат тиа златни пафти,
Както свети ясна месечина.“ 45
Още мома дума не издума
И юнак си на порти пристигна,
Та па ми се виком провикнало:
„Ой те тебе, маджаркиньо млада,
Изнеси ми вино за жлътица, 50
Аз да пием и конь да напоим.“
Провикна се маджаркиня млада:
„Ой те тебе, непознат юначе,
Не продавам вино за жлътица,
Дур не елезнеш од враного коня 55
И да влезнеш у равни дворове —
Да ме любиш, китка да ми земеш,
Па тосай че вино да те служим.“
Бръзо срипна краля Андреаша,
Бръзо срипна од враного коня, 60
И си коня за порти привеза,
И си влезна у ладни меани.
Що да види и що да си чуе? —
Тамо седа педесе айдуци,
Та си пия руйно благо вино. 65
Ка видоа краля Андреаша,
Сички са му нанозе станали
И сички го по чаша черпили;
На Андреаш гръло не натопи,
А то нели жажда да угаси. 70
Познала е маджаркиня млада,
Че е юнак на вино делиа.
Земала е чаша ведреница
И наточи вино от три годин
Па сложила билки чемерилки, 75
Па я даде кралю Андреаша.
Дигна чаша краля Андреаша,
Па у чаша капка не остана —
Връла го е дремка одремала,
Та се сложи кротко и задрема. 80
Провикна се маджаркиня млада:
„Такум Бога, педесе айдуци,
Я станете, глава му земете,
Пред юнаци адет да не стварям.“
Па стана а педесе айдуци, 85
Одрезаа нему руса глава
И сас неа титра заигриа.
А що беше млади Крали Марко,
Чекал го е до ден до пладнина —
Нима братец, нима врана коня. 90
Па се Марко малко порасръди —
Пусна коня нис пладнина суха,
Та е гора цела заехчала,
Заехчала и затреперила.
Па си слезна доле пот пладнина, 95
Пот пладнина на вити друмове —
Оддалек е Марко сопазило,
Сопазило коня на Андреаш,
Че е коня за порти привезан.
Одблизо се виком провикнало: 100
„Бок те убил,маджаркиньо млада!
Грехота е, Бог да те убие,
Да се мъчи конь за порти везан.“
Отговаря маджеркиня млада:
„Влизай вътре, непознат юначе, 105
Па че видим, ако Бок е рекъл,
Че вежеме и твоя до него.“
А се Марко малко порасръди,
Та подитна Шарка добра коня
Та коня прес порти префръли, 110
Та си влезна у ладни меани.
Що да види и що да си чуе?
Бог да бие педесе айдуци!
Отсекли са брату руса глава
И със неа титра заиграли. 115
Па истегли сабля дипленица,
Па завръте наляво, надясно,
Та погуби педесе айдуци:
Кой как пойде, навън да излезне,
1Шарко бие с плочи и с копита, 120
Та ги сички докрак истепали,
Сал остана маджаркиня млада.
Одговара млади Крали Марко:
„Ой те тебе, маджаркиньо млада,
Я ме слушай, нещо да те питам: 125
Дали че ми диван постояти,
Или че ми свекя посветити,
Или че ми служба послужити?“
Одговара Маджаркиня млада:
„Бок те убил, луди Крали Марко, 130
Ти се Марко, по земня прославяш,
Че си, Марко, млого винопиец,
Та не мога гайрет да ти правим,
Да ти правим, служба да ти служим —
Болье че ти свекя посветити.“ 135
Расъ1ди се млади Крали Марко,
Та си рипна на нозе юначки,
Намаза я с лоя и катрана,
Закопа я три лахти уземи,
Запал я од русата глава. 140
Па си седна кръстом у меана,
Та си запи руйно благо веино,
Та му свети три дни и три нощи.
Па си зема брату руса глава
И я тури коню у зобница, 145
Та си тръгна по вити друмове.
Па подухна ветър низ морето,
Собори му калпак самурлиа.
Калпак падна,та му конь потплаши,
Та се сепна Марко и събуди — 150
Насреща му старец белобради.
А Марко му по-тиом говбри:
„Добра среща, старец белобради!
Откаде си, дедо, и от що си?
Одговара старец белобради: 155
„Ас съм далек, од далечна земя,
Минах Зводни и равно Косово,
Та отидох у Прилепа града,
А у Прилеп чудо е станало:
Посили се Бело от Костура, 160
Та оплени елано и па благо,
И разруши Марку лепи двбри,
И одведе нему пръво либе,
И зароби нему мъжко дете.
А що беше нему стара майкя — 165
Конь потроши кости остарели,
Полумрътва прет пбрти се валя.“
Провикна се Марко добър юнак:
„Ой те тебе, дедо белобради,
Ас съм Марко от Прилепа града, 170
Кажи, дедо, какво да направим,
Та да врънем Бело от Костура?“
Одговара старец белобради:
„Ой те тебе, непознат юначе,
Зер съм Госпот, аз да те научим?— 175
Моли Бога, той да те научи.“

(Райна Данкова, с. Голямо Бучино)

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Вар. СбНУ XII, 54. Пловдивско: Марко отмъстява на мома маджаркиня и на триста ярдъмлии, които убили брата му Андреашка, и него възкресява. На Андреаш се допива вино, а не вода. След като Андреаш се запътва за кръчмата, Марко се прибира дома и ляга да спи, но сън го тнргтпвя ча случилото се. Нашата песен е по-съсредоточена и с по-нздържан епичен тон. - Цариградски вестник, 1858 г, год. 9. Ноемврія I, № 403 (на СтПок. I, 198-199 (417): Марко оживява брата си с молба към Бога. - Шапк. III, № 370. Софийско: срв. Прегл. I, 215 (980).— СбВат № 6,7, от Жоте Илков: епизодът с механджийката е вмъкнат между друго съдържание.


Референце[уреди]

Извор[уреди]

Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 20-21