- Мори Нико механджйко!
Имаш вино за пиенье,
църни очи за любенье?
- Море лудо, кутро младо!
Имам вино за пиенье,
църни очи за любенье,
ама имам мъжко дете,
шчо да видит, све кажуват!
- Мори Нико, механджико!
Клади вода, да се топлит,
да му бричам руса коса!
Капнъла му десна ръка,
не му бричи руса коса,
тук му сече руда глава,
та я хвърли зад бочките!
Негов татко ми йе видел,
ми йе видел лошо соне,
го укъса люта змия
мегю двете църни очи!
Та йе дошол негов татко,
ми приклюкал на вратата,
му отвори тежка врата,
та си влезе дури нътре;
си побара мъжко дете:
- Хай невесто, бре стопанке!
Камо ми го мъжко дете?
- Хай стопане, мил стопане!
Тоа ми умре, го закопав!
- Хай стопанко, бре душманко!
Запали ми стрък борина,
да прошетам кералине.
Та му дала стрък борина,
си прошетал кералите,
та си нашол мъжко дете!
- Хей стопанко, ти, душманко?
Ами сега ти шчо сакаш?
Али свешча да ми гориш,
али коня да ми вяаш?
Си я зави в рогузина,
в рогузина смолосана,
я запали во стред куки!
