Крали Марко и дете Дукатинче
Проговаря Марко кралевити:
- Ей ти, звездо, звездо повечерко,
повечерко, на високо одеш,
повечерко, на високо гледаш,
дали има по-юнак от мене? 5
Проговаря звезда повечерка:
- Авай, Марко, море, млади Марко,
броеш ли се юнак на земята?
Знаеш има земя Дукатинска,
тамо има дете Дукатинче,
дукатинче ем е седмоготче.
Седум пати по-юнак от тебе!
Не свиде се Марко кралевити,
изпиша си тая бела книга,
я допрати дете Дукатинче,
да си дойде на Косово поле,
да опитат юнашките сили.
Получи си дете Дукатинче,
получи си тая бела книга,
бела книга църно напишана.
Не си ойде на Косово поле,
но си дойде на Прилепа града.
Па яна'а тие добри конье,
па тръгна'а по бели друмове,
проговаря дели крали Марко:
- Карай, дете, твоя коня напред,
моя коня право не отива!
Поминало дете най-напреди,
позна Марко дете Дукатинче,
дек йе дете по-юнак от Марко.
Па изтегли сабя огневита,
та пресече дете Дукатинче,
пресече му танки половини,
а па дете йощ се не усекя
иа Маркоте по ти'о говори:
- Авай, Марко, авай, мили вуйко,
како ме е луто сърце свило!
Проговаря Марко Кралевити:
- Авай, дете, мое сестричниче,
разиграй си твоя добра коня,
разиграй я на лево на десно,
ега би ти сърце поминало.
Па уигра дете Дукатинче.
Уигра си тая добра коня,
уигра го на лево на десно,
тогай се е дете усакало,
оти му е Марко кръс пресекло,
па си жално дете продумало:
- Авай, Марко, авай, мили вуйко,
не ме трати сос юнашка сила,
но ме трати сос върла измама!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
