Вино пият педесет дружина
край Морава на зелена трава.
Слуга им е Иван, добър юнак;
слуга служи насърдито гледа;
на дружина чаша прелевало,
а на баща, чаша до половин,
баща си му тихо отговара:
- Таком Бога, Иване юначе!
Слуга служиш, на сърдито гледаш;
сви дружина чаша им пролеваш,
а на баща, чаша до половин!
Дали ти се вино довършило,
или вино, иль люта ракия,
иль се сърдиш, младо да се жениш?
Иван си му тихо отговара-
- Стари тате, нови старешино!
Нели питаш? Право че ти кажем:
ни ми се е вино довършило,
нито вино, ни люта ракия;
нел се сърдим, младо да се женим.
Се кметове синове жениа,
а тизека не чеш да ме жениш!
Баща си му тихом отговара:
- Ей Иване, ей добър юначе!
Съдье ходих, та прилика тражих,
па не могох прилика да найдем.
Кога ойдох у татарско село,
прилика ти татарка девойкя,
къко, сине вера да мениме?
Къко, сине книга да газиме?
Иван си му тихо отговара:
- Стари тате, нови старешино!
Доведи я, ти грижа да немаш;
я чем само вера да променим,
я чем само книга да погазим!
