Гарван грачит во гора зелена:
- Хай, берете се, волчешка дружина!
Овде лежит юнак яраллия,
юнак яраллия с куршум сачмаллия,
како лежит до девет години,
девет години и половина;
да му пийеме църните кървье,
църните кървье, църните очи,
да му ядиме белото месо!
Ми го дочул юнак яраллия,
юнак яраллия с куршум сачмаллия:
- Ай, оттува ти, църни гарване!
Да не вземам моя тенка пушка,
да те удрам по клетото сърце,
а ми йе жал за твоите дробни пилци!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.116
