Гюзел Вида прочуена,
чу се Вида и прочу се
по сега земя царева.
Па я чуле, дочуле
царевите два сина,
па се чудо чудеа,
како Вида да видат.
Сториле се търговци,
прекупиле, купиле
бела свила, коприна,
тури свила зелена
и гюнгюлиа алова.
Упрегнале кочиа,
па отишле, отишле
на Видиньо виляет.
Провикна се търговец:
- Чуйте, мало, големо!
Продава се, продава
бела свила, коприна,
тура свила зелена,
гюнгюлиа алова!
Вида мама прашаше,
Вида на майка викаше:
- Скору плети, оплети ме,
ке излезам да видам,
да видам и да купам
бела свила, коприна,
тура свила зелена,
гюнгюлиа алова!
Па излезе да виде,
да виде и да купе.
Вида свила гледаше,
търговец Вида гледаше.
Дури свила да купе,
он я хвърли кочиа.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.284
