Тодоре, Тодоре везире!
Снощи Тодор от меана дойде,
похвали се код негово любне:
- Таком бога, любне Ангелино!
Я що имам у цара го нема:
я си имам двори самотвори,
а код двори сребрени подпори,
на подпори видри обковани,
на видрата перя паунови,
ем лелея, см белея;
и си имам осум пауници,
и си имам девет галабици!
Слушала ги Елица комшийкя.
Она била пуста конакчийкя,
она била върла езеджийкя,
та казала на клетите турци,
а турците на клетийо паша,
а пашата на честита цара.
Цар си прати два бърза улака:
- Скоро, бърже, два бърза улака,
два улака, два вредна юнака
да оидите Тодору на двори,
да хванете Тодора везира.
Ни го бийте, море, ни мъчете,
вежете му ръце наопаку,
код мене го везан докарайте.
Я че бием Тодора юнака,
я че бием Тодор, я че прашам
он що има, у мене го нема?
Слушаа го два бърза улака,
два улака, два добра юнака,
та ойдоа Тодору на двори,
па хванаа Тодора везира.
Ни го бия, море, ни мъчиа,
везаа му ръце найопаку,
у цара го везанп откараа.
Цар йе праша Тодора юнака
он що има, у цара го нема.
Затворили Тодора юнака,
та йе лежал девет годин дана.
Там йе лежал и там се скапал,
там йе умрел Тодор везировче!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.47-48
