Проси Иве Неда, бела Неда,
он я проси и турчин я проси.
Макя иска турчин зет ю да е,
Неда нече турка белолика,
нело иска бела бугарина,
бел бугарин, Ивана юнака.
Па на макя потио говори:
- Таком бога, моя стара мале!
Нечем, мале, турка белолика,
нело искам бела бугарина,
бел бугарин, Ивана юнака!
Кога било у света неделя,
каньи турче сто лепи сватове,
каньи Иве двесте и дваесе.
Дойдоа си Неди на дворове,
наседаа у честни трапези.
Неда макя на турчин я дава,
Неда нече сос турчин да иде,
нел на макя потио говори:
- Таком бога, моя стара мале!
Дай ми, мале, ключи от земници,
от земници, от шарени ковчег,
да отворим ладени земници,
да отключим шарени ковчези,
да извадим свилена ръкава,
да извадим памучна кошуля,
шчо че Неда с турчин да се венча!
Измами я Неда, бела Неда,
та у даде ключи от земници,
та отвори той ладни земници,
та отключи шарени ковчези,
та изтресе нойни тънки дари.
Не извади свилени ръкави,
нел собрала нойни тънки дари,
па бегала с Ивана юнака,
бегаа си Ивану на двори.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.293-294
