По друм ми идат църни арапе,
църни арапе, голи татаре,
по друм ми идат, товари карат.
И Ангелина, и Магдалина
жално си идат, тажно си плачат;
и Ангелина жално си жали,
а Магделина по-окално плачи:
си оставила мъжко детенце,
оставила си го у пуста гора,
оставила го йе на шес месеца:
ветер да дуне, да го залюле,
кошута да мине, да го задое,
шумка да падне, да го покрие!
Колко йе жално, колко йе тежко!
Оставила си къща,
оставила си йе с големо иманье.
Та й зели църни арапе,
църни арапе, голи татаре!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.65
