Пређи на садржај

Юруш войвода и мома Янинка

Извор: Викизворник

* * *


ЮРУШ ВОЙВОДА И МОМА ЯНИНКА

Юруше, Юруше войводо!
Запроси Юруш Янинка,
запроси я, утакми я
и за сватба удума я:
сега неделя, до друга,
до друга сватба да права.
Кога било у сабота,
умила се йе Янинка,
седна макя да а плете.
Янинка йе задремала,
майце на скут полегнала,
полегнала и заспала;
горок йе сонок видела.
А стануе, а казуе:
- Мале ле, мила майчице!
Боже съм, мале, отишла
на Юрушови дворове;
зададоа се облаци,
над Юрушови дворове
и низ облаци дъждеве,
и низ дъждеве порое.
Юрушу двори отнесе,
Юрушу чардак отнесе
и мене, мале, отнесе,
отнесе бела марама!
Да това не йе на арно?
И макя си у говори:
- Щерко Янинко, Янинко!
Я мучи, това не думуй,
заман си сонок не сбива!
Туку това издумая,
сватове си надойдоа,
у дворове навлезнаа,
та отведоа Янинка.
Та си ойдое, ойдое,
минаа поле широко,
приеа гори зелени.
Враг изнесе сур елена
и по елена кошута.
Полетели са сватове,
си сватове по елена,
два девера по кошута.
Сама Янинка остана.
Конюко у се разигра,
веньоко у се закачи
за таа кита ракита,
за чубриково коренье.
Янинка вика, що може:
- Боже ле, мили божице!
Що немам нейде никого
от Юрушова роднина
конюко да ми прихване,
веньоко да ми откачи
от таа кита ракита,
от чубриково коренье!
Дочу я Юруш, та ойде,
та ю конюко прехвана
и ю веньоко откачи.
Надникна Юруш, надникна,
надникна, та а целива.
Влашки се ножи отпеа,
та у гърлото убоде,
потекоа църни кърви.
Итра йе била Янинка:
извадила бел пещемал,
та затисна църни кърви.
Та си ойдое, ойдое
на Юрушови дворове.
Изкачия я на чардак.
А свекърва ю говори:
- Снао Янинко, Янинко!
Кога те Юруш такмеше,
он си те много хвалеше:
"Моя Янинка убава,
бела, цървена у лице
като петровка ябука."
А тизе си пребледнеяа,
пребледнела, пожълтела
като дуня презреана!
А Яника ю говори:
- Мале свекърво, свекърво!
Я извади бел тестемель
от моето бело гърло!
Послушала я свекърва,
извадила бел тестемель:
потекоа църни кърви,
Янинки душа излезе,
Янинка мала умрела!
Па закопали Янинка.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Ярлово, Самоковско.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.57-58