СИРОМАХ МИТРЕ ЗАТВОРЕН; ОСВОБОЖДАВА ГО МИТАНА, ПОПОВА СНАХА
Митре ле, сиромаше ле!
Митрете беда обеди,
обеди го, затвори го;
затвориа го турците
у попо, у каматнико
у поповото градинче,
за поповото ябуче.
Митана, снаа попова,
она си шета по двори,
та па Митре ю говори:
- Митано, снао попова!
Прийди, пристъпи при мене
сал еднъж да те целивам.
А Митана му говори:
- Митре ле, бездушниче ле!
Ти ке си глава придадеш
сос таа пуста целивка!
Защо си, Митре, затворен?
А Митре си у говори:
- Митано, снао попова!
Лели ме прашаш, че кажем.
Турска съм мома целивал;
та барем да йе убава:
църна йе като циганка,
бледа йе като еврейки.
Затова съм си затворен!
А Митана му говори:
- Митре ле, сиромаше ле!
Фатай, Митре, побратимье,
побратимье, посестримки,
оттува да те изроба,
низ тая тевна тевница.
Митре Митани говори:
- Митано, снао попова'.
Митано, сестра да ми си
оттува дури до века,
оттува да ме изробиш!
Кога се Митре зажени,
голем че те дар дарити!
Митана го йе слушала.
Па си шета по двори,
бели си пръсти кършеше,
градом си сълдзи роньеше.
Загледали я клети турци,
клети турци, иня вера,
та па Митана прашая:
- Митано, снао попова!
Защо си шеташ и плачеш?
Дали си страдна, иль гладна?
Дали си гола и боса?
И Митана им говори:
- Таком бога, клети турци!
Нити съм страдна, ни гладна,
нити съм гола, ни боса.
Имах си едно братенце,
тунье го беда обеди,
тунье беда на правина:
затвориа го гурците.
Затова шетам и плачем!
Капиджии у говора:
- Митано, снао попова!
Да твое ли йе бртенце?
Оти отдавна не кажеш?
Па отвори тевница,
та отпущиа Митрете.
Кога се Митре зажени,
голем я дар дарува:
таа памучна кошуля
и па памучни чорапи,
и па свилена маарама.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.58-59
