Мома Елена дервенджия и бюлюкбашиа в Солунско поле
- Али саде ти се найде, моме Елено,
дервен да ми чуваш,
керван да ми броиш,
гюмрук да ми бериш
жолтине дукати?
Лели ти рекоф, Елено моме,
и пак ти велям:
жолти дукати
на гърло да носиш;
от малу време
яз шчо сум си разбрал,
булюкбаша да бидиш
во Сблунско поле!
Како ти се хвалит
той нишки паша,
ако те фатит,
ке ми те загубит!
Тога ми велит мома Елена:
- Али ме чуеш, турче колунче?
Не сборви, море, много сборои,
да не извадам острава сабя
да ти пресечам твоята глава,
та да ми видиш и да познаиш
коя йе, море, мома Елена!
Хай гиди, турче, турче колунче!
Прао да търгаш Нишка касаба
и да му кажиш на Нишки паша -
от овде прао тамо ке одам
и ке го фатам той нишки паша,
ке му пресечам негова глава,
той да ми видит и да познаит,
коя ми била мома Елена!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.110-111
