Марко Кралевичь и Роксандра девойка,
сестра на Леко капетана — II
Куде оди Марко Кралевичи,
преодило ора и градове,
од нищо се Марко не уплашило,
ни се па устрашило,
ни се па усрамило. 5
Ка отиде у Призрен граду,
тамо найде Леку капетану,
имал сестру Роксандру девойкю,
расла сестра петнаесе годин,
расла и у кафез порасла, 10
не видела ни сЪнце, ни месец.
Тамо се е Марко усрамило,
тамо се е Марко уплашило.
Па си доде на негови двори,
па говори Кралевиче Марко: 15
— Тако т’Бога, сестро Ангелино,
я си узми до девет ключеве,
та отвори господска оддела,
та изнеси руо поносето,
да се Марко малко попремие. 20
Много братък, сестро, преодило,
од нищо се не е братък уплашило
од нищо се не е братък усрамило.
Ка отидох у Призрену граду,
тамо найдох Леку капетану, 25
имал сестру Роксандру девойкю,
расла сестра петнаесе годин,
расла сестра, у кавез порасла.
О ню съм се, сестро, уплашило,
о ню съм се и па усрамло. 30
Изнесе му сестра Ангелина,
изнесе му руо поносито[1],
изнесе му свилени чашире,
на чашире суи скопци[2],
суи скопци од суаво злата, 35
изнесе му од свилу кошуля,
изнесе му свилена додама.
Марко се е малко попремило[3]
и окну си нему девет слуги:
— Оправете ми Шара пеливана! 40
Че да идем при Релю Крилата,
при моега побратима,
и че идем при Янка од Косово.
Ние сме трима побратима,
неа вала па нас си не куде, 45
нека люби, кога сама сака,
едън че е млади гювезлиа,
а двамна че сме два млади двера.
Па си поиде Кралевиче Марко,
та си оиде Рели на дворове, 50
оддалек га Релю съгледало,
па говоре нему верне слуги:
—Я слезнете доле у авлии,
некакъв иде делия,
отворете порте и капие, 55
разделете той бела мегдана,
кабанице под мишку скинете,
немой юнака вий расърдте.
Дори Реля дума да издума,
долете си Кралевике Марко. 60
И слезе си Реля Крилатица,
слезе си од високе куле,
срете си Кралевоча Марка,
любише се у десну ручцу,
у юначно здраве изпиташе, 65
и говори Реля Крилатичи:
—Ела, брате, мили побратиме,
ела, брате, на куле д’йидеме,
да пиемо по едно горко каве,
да пиемо жежена рака, 70
да ручамо слатки ручкове.
А Марко му пото говори:
—Фала тебе, Релйо побратиме,
нема мегдан на куле д’йидемо.
Изводи си коня пеливана, 75
опреми се, що ти Господ дал
ч’идемо, брате, за девойкю.
Я съм одил млого покрайни,
млого съм чуда повидел,
од нищо не съм се, брате усрамило 80
од нищо не съм се, брате, уплашило
Ка отидох у Призрену граду,
тамо найдох Леку капетану,
имал сестру Роксандру девойкю,
расла сестра петнаесе годин, 85
расла сестра, у кавез порасла.
О ню съм се, брате, уплашило,
о ню съм се, брате, усрамило.
Ние смо си трима побратима,
аде д’имо за Роксандру девойку, 90
неа вала, па нас си не куде,
айдемо девойку да тъкмимо.
Ние сме троица гювезие,
нека люби, кога сама сака.
Едън че е млади гювезиа, 95
двама че сме два млада девера.
Он си окну на негово любе:
—Изнеси ми свилену кошулю,
изнеси ми свилени чашире,
на чашире суи скопци, 100
суи скопци од суаво злата,
износи ми свилену доламу,
що чинеше триесе кесе благо.
Па окнуше на нйегове слуге:
— Изведете ми кбня Пеливана. 105
Ние сме двама побратима,
че идеме Янку од Косово,
че идеме нему на дворове,
че караме нйега у сватове.
Па подоше двама побратима, 110
право юре нйему на дворове.
Одалек ги Янко съгледало,
па говоре нйему верне слуге:
—Я слезнете доле у авлии,
отворете порте и капии, 115
разделете той бела мегдана,
кабаницу под мишку скинете.
Оздол ида некакве делии,
дал те на зло, или съ на арно.
Доде Янко дума да издума, 120
и додоше двама побратима,
право юре у двор накараше.
И слезне Янко од високо куле,
и си слезе и бракя посрете
и нйим Янко потио говори: 125
—Добре дошли, мой побратиме!
Любише се у десну ручицу,
у юначко здраве изпиташе.
И говори Кралевиче Марко:
— Бога тебе, Янко од Косово, 130
я съм одил млого покрайни,
млого съм чуда повидел,
од нищо не съм се, брате, уплашило,
од нищо не съм се, брате, усрамило.
Ка отидох у Призрену граду, 135
тамо найдох Леку капетану,
имал сестру Роксандру девойкю,
расла сестра петнаесе годин,
расла сестра, у кавез порасла,
о ню съм се, брате, уплашило, 140
о ню съм се, брате, усрамило.
Ние сме си трима побратима,
аде д’ имо за Роксандру девойку,
неа вала, па нас си не куде,
айдемо девойку да тъкмимо. 145
Ние сме троица гювезие,
нека люби, кога сама сака.
Едън че е млади гювезиа,
двама че сме два млада девера.
Ка отоше у Призрену граду, 150
у Призрену у Леку капетану,
одалек ги Лека съгледало,
и говори Лека капетана;
—Фала вазе, мое верне слуге,
я слезнете доле у авлии, 155
ете ида некакве делии,
дал йе за добро или е за лошо.
Я слезнете доле у авлии,
отворете порти и авлии,
разделете той бела мегдана, 160
кабанице под мишку скинете,
юнаци вие не мора лютити.
И юнаци у двор накараше,
и Лека слезе од високе куле.
И юнаци Лека посретнуло, 165
усрете ги у руку ги люби,
у юначке здраве испитало;
изкара ги на високе куле,
послало йим е злато и сребро
и виена авлие, 170
заседе ги у совра готова,
изнесе им вино и ракия
и медом и шекеро.
И думе си они задумаше,
сръпски дума, влашки одговара. 175
Малко са се они позаседли,
и Марко се тогай посетило:
—Защо сме си ние па заседли,
не смо дошли да пиеме вино,
не смо дошли да пиеме ракиа, 180
на сме дошли, що е закон, закон да гониме.
Извади си сабля на зглабове
да си губи Леку капетане,
и Лека му потио говори:
—Фала вамо, трима побратима, 185
що сте дошли госте че праимо,
защо теглиш сабля назглабове?
И говори Кралевиче Марко:
—Такот Бога, Леко капетане,
да ни дадеш Роксандру девойкю. 190
Ние смо трима побратима,
дошли сме девойкю да просиме,
неа вала и нас си не куде:
едно ми е Марко Кралевичи,
а другото Релю Крилатичи, 195
а третиа Янко од Косово,
да си люби, кога сама сака.
И говори Лека капетане;
—Бога тебе, Кралевиче Марко,
не вади си сабля низ кании. 200
Жена си йе, брате, самоволна,
окнете ю, кога сама сака,
кога сама сака, нека люби.
И окнуше Роксандру девойку,
две служинки поле су ю държале, 205
синуло лице како ясно слънце.
Юнаци се тогай уплашили.
И она дойде, на врата станула,
усправи се на десен потклепок[4]
и питуе Леку капетану: 210
—Такот Бога, мое мило брате,
защо си ме, брате, позивало?
Що ме питаш, я, брате, че кажем.
И оно ю тогаи проговори:
—Тако т’ Бога, Роксандру девойко, 215
еве дошли троица гювезии,
саблю тегле я тебе да дадем;
сама кажи на юнаци думу,
да си любиш, кога сама сакаш.
Станула е Роксандра девойкя, 220
станула е, на поткеп се успраи:
—Нечу любим Кралевича Марка,
а оно е турска подлизница.
На че любим Релю Крилатога,
на че любим и Янко од Косово, 225
нйега е кобила ждребила.
Па си пойде Роксандра девойкя
и с ню са двама послушника,
па си пойде девойкя низ капии.
Тогай се Марко посетило, 230
и говори Кралевиче Марко:
— Тако т’ Бога, Леко капетане,
я ми окни Роксандру девойку,
о девойку съм се многу осрамилу,
та не могу лице да ю видим. 235
Че отидем на мои дворове,
я си имам сестру Ангелину,
да она е много завитлива,
че ме пита не могу да кажем,
я не съм я у лице видело; 240
повърни я назад на трагове.
Ка върнуше Роксандру девойку,
она се е надзат повърнула,
стану Марку на ноге лагане,
та отсече на девойку руку 245
и извърте на девойку очи.
Сакупљач:
Певач: Димитъръ Нешовъ (Чуча),
Записано у с. Цацоровци, Трънско, 3. VIII. 1888.
