Съби мами си думаше:
- Храни ми, мале, кончето,
храни го, мале, пои го:
с ройно вино напои,
с бял го ориз назоби,
черни стафиди размеси.
Я ще далеко да ида.
Я ще далеко, мамо, да ида,
при царьо книга ще носа
и устно ще му прикажа,
какво теглят търговци, сиромаси
от тез пусти хайдути!
Дали ти текли не дават,
или ти бедели не плащат;
дали татари не озят,
или черкези не гледат;
дали на черкези жито не сейът,
или им къщи не прават?
Савате Съби думаше:
- Съби ле, мойто пиленце!
Сношка са Савата уловили,
че му ищали, ищали
седемдесет и пет кесии.
Савата Съби думаше:
- Съби ле, мойто пиленце!
Парите съберете,
мене с душа откупете!
Ку ни парите не стигнът,
много здрави от буля ти,
да снеме от шията връвата;
ако не достигне връвата,
да снеме от челото робетото!
Сбирали, каи, такмили,
малко си иксик изпроводили,
и тъкмо си парите зели,
и си го (...)
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.332
