Бела Мара побегнала
- Мори, Маро, бела Маро!
Побегнала бела Мара
от нейната зла свекърва,
зла свекърва, от зли свекор,
и од нейни два девера,
два девера люти змии.
и од нейни две етърви,
две етърви, юди в гора;
и од нейни до две зълви,
до две зълви, до две кучки,
уставила бела Мара
първа любов в шарен юрган,
мъжко дете в златна люлька,
и го Мара залюляла,
и му песна запеала:
- Нани ми, дете от година,
от година, половина;
оти майка ки побегне
сос бейличките говчаре,
сос тиа врадзи койнаре!
Ки поминат край Софиа.
Верно им се бела Мара,
верно им се на них моле.
- Ей овчаре, мили брате!
Сакум нешчо да ви речум,
ки ви речум, ки ви мблям;
да ме пушчти в град Софиа!
Прошетала бела Мара,
прошетала в град Софиа!
Догледала два дугена,
два дугена, два бербера.
Верно им се бела Мара,
верно им се помолила:
- Ей, бербере, мили брате!
Избричейте ми руса глава,
ми уставейте голем перчим,
езе съм си калугерче светогорско,
ки се одум на планина;
ка ки се назад повърнам,
тогай скъпо ки ви платум!
И они си га послушаха,
избричиха й руса глава,
и уставиха голем перчим.
Ка излезе бела Мара,
та догледа два дугена,
два дугена пишчималджии.
Верно им се на них моле:
- Пишчималджии, мили брате!
Да ми дайте шарен пишчимал,
да завиям руса глава;
ез ки одум на планина,
ка ки се назад повърнам
езе, скъпо ки ви платум!
И они га послушаха,
и дадеха шарен пишчимал,
та си зави руса глава.
Па си догледа два дугена,
два дугена туфекчии.
Верно им се на них моле:
- Туфекчии, мили брате,
верно ви се езе молям,
да ми дайте чиф пишчоле;
езе ки одум на планина;
ка ки се назад повърнам
езе, на вас скъпо ки ви платум!
И они га послушаха,
и дадеха чиф пишчоле...
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
