Пређи на садржај

Марко, син му и жена му

Извор: Викизворник

Марко повежда на черкова сина си Маноил, но го връща от пътя, за да вземе забравеното „вангелие“. Маноил заваря майка си, че пие с .“другарки гидни“. Тя му отсича главата и го скрива в земниците, където го намира Марко, след като праща да го търсят по разни места.


* * *


Марко, син му и жена му

Пойдe Марко цръкви да си иде,
Да си иде цръкви Раваници.
И поведе сина Маноила.
Яхна Марко коня Шареяна,
А Маноил конче ситноотче. 5
Отидоха до широко Скопие.
Тогай се е Марко съсетило,
Че забравил книги вангелйе,
Па поврънъ сина Маноила,
Да донесе книги вангелие. 10
Врънал се е сина Маноила,
Па си ока на негова макя:
„Дай ми, мале, ключи от портите!“
А макя му ни чуе, ни ае,
Нало седи з другарки гидии, 15
Та си пие това руйно вино,
Руйно вино и люта ракйя.
Расръди се сина Маноила,
Та подритна конче ситноотче,
Превръльи го през бели дуваре, 20
Па си окна на негова макя:
„Дай ми, мале, ключи од земници!“
А макя му ни чуе, ни ае,
Па си пие вино и ракйя.
Расръди се сина Маноила, 25
Та подритна врати на земници —
Излетоа врати съз диреци.
Проговара неговата макя:
„Вала вазе, мои бре другарки,
Я убите сина Маноила!“ 30
Проговарат нейните другарки:
„Вала тебе,Марковото либе,
Как се бие тоа лепи юнак?
Ббг да бие неговата макя! —
Узела е сабля пешакиня, 35
Що се вила, що се сама крила,
Що имала девет педя ъргя,[1]
Та убила сина Маноила —
Отсекла му глава до рамена.
Зверйла се каде да го дене, 40
Че го скрила у темни земници —
У земници нищо живо нема,
У земници вода до колена,
У водита шавар[2] нат колена,
У шавиро змйи и гущери. 45
Почека си Марко Маноила,
Почека го ни млого, ни малко,
Почека го три месеци време.
Па се връна Марко наназаде,
Та си дойде на негови двори, 50
Па си окнй на негово либе:
„Вала тебе, мое пръвно либе,
Каде дена сина Маноила ?“
Одговори Марковото либе:
„Назат, назат, връли пианице! 55
Каде испи сина Маноила?“
Проговори Марко добър юнак:
„Я стой, либе, ти това не думай,
Да се свето с нас шега не бие!“
Па е пущил темни темничйри 60
И им даде по две, три жлътици
Да намера сина Маноила.
Пръви пущи по Видин планина,
Фтори пущи покрай Черно море,
Трети пущи покрай Бело море, 65
А четвръти — по темни темници.
Нашли са му сина Маноила,
Нашли са го у темна темница —
Отсечена му глава до рамена.

Гина Станимирова, с. Градец


Референце

  1. ъргя — ръжда
  2. шавар — папур

Варијанте

  • Вар. СбНУ XVI—XVII, 159—161. Казичане: „Марковица закаля сина си“ Башя препират, кой да се върне. Елена служи вино и ракия на четирима турци Конят на Михаил съобщава на Марко за убийството. Марко убива жена си. Изложението и стихотворният размер не са издържани. — Мил. № 90: с други имена и с нови моменти.— СтПок. I, 192 (408); Прегл. II, 191 (34в).

Извор

  • Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 27