Янинчица и Янко, брат и сестра, бракосочетани, и майка им робинка

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


ЯНИНЧИЦА И ЯНКО, БРАТ И СЕСТРА,
БРАКОСОЧЕТАНИ, И СТАРАТА ИМ МАЙКА РОБИНЯ

Янинчица дете чува
люто, люто като змиа;
деня реве, нощя реве!
Па се чуди Янинчица
що да чини с мъжко дете,
па Янкоти говореше:
- Ей Янко ле, стопанине!
Що да чиним с мъжко дете?
Люто, люто, като змиа:
деня реве, нощя реве!
Я си ойди на нов пазар,
та си купи стара баба,
стара баба робинчица,
да ни люля мъжко дете!
Послушал я премлад Янко,
та си ошел на нов пазар,
та си купил стара баба,
стара баба робинчица.
Доведе я дома, двори.
Дете люля стара баба,
дете люля, песен пое:
- Нани, нани, мъжко дете!
И я имах две дечица,
две дечица като тебе:
едно ми йе Янинчица,
другото йе премлад Янко.
Па ги турци заробиа;
малени ги заробиа,
та не знаем накаде са,
накаде са, на какво са,
у коя са покраина!
Дочула я Янинчица,
па Янкоти говореше:
- А Янко ле, стопанине!
Като люля стара баба,
дете люля, песен пое,
како пое лепа песен:
"Нани, нани, мъжко дете!
И я имах две дечица,
две дечица като тебе.
Турци ми ги заробиа,
маленки ги заробиа,
та не знаем накаде са,
у коя са покраина:
едното йе Янинчица,
другото йе премлад Янко!"
Това сме си ние с тебе;
ние сме си брат и сестра,
стара баба - наша макя!
Таком бога, премлад Янко!
Айде да се раздвоиме:
я че идем на край земя,
ти да идеш дека слънце,
дека слънце изгревяше!
Послуша а премлад Янко:
она ойде на край земя,
он си ойде дека слънце,
дека слънце изгревяше.
Та се двата раздвоиха!

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.59-60