Морска ламя поголтва Марковото дете, а Марко я разпорва и изважда детето си
Повали се тая кучка ламя,
повали се от длабоко море,
во широконо солунско поле
да ми одит во маркоите кули,
да поголнит Марко мъжко дете!
Я дочула Ерина Самовила,
Самовила, Марко йе посестрима,
та ми ошла, Марко му казала.
Велит Марко младе Маркоице:
- Изкапи ми мое мъжко дете,
повий ми го в свилени пелени,
повий ми го во лулки сребрени
и со повой позлатени;
ке го водам на шетанье.
И влези си в долга конюшница,
извади ми моята сейсана,
стегни ми я со девет попрадзи.
Си отиде млада Маркоица,
си отиде в долга конюшница,
ми изваде негоа сейсана,
я напраи, добро я оружа
и му кладе белион шатор,
бели шатор и остра сабя,
остра сабя жолта боздугана.
В скут му даде свое мъжко дете
с лулки сребрени, повой позлатени.
И отиде Марко во гора зелена,
во гора зелена, во темна клисура
и си разви белана шатера,
та си кладе свое мъжко дете.
Си поведе хърти и загари,
си поведе соколи, лахури,
киниса Марко во гора зелена
да си вакят диви дихании.
Лов улоя, а дете си заборай,
ми излегла ветерна ламиа
от длабоко море во солунско поле,
му голтнала дете от шатора.
Тогай Марко текна за детето.
Ко отиде дете да си видит,
си ми найде саде празни крошни,
а дете никъде го немат!
Му велит Марко на хърти и загари:
- Турчете вийе во солунско поле,
да фтасате таа кучка ламя,
да а фтасате, нодзе да йе подядите,
подядите очи извъртите;
и я сега бърго ке ви фтасам!
Я втасале во солунско поле
хъртите нодзе йе подяде,
соколи и лахури очи й извъртиле;
и ми стасал Кралевике Марко,
ми я втасал тая кучка ламя;
си изваил свойе врушко ноже,
та разпарал нейзино клето сърце,
та изваил свойе мъжко дете.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.21-22
