Марко убива невъзрастний си син, за да залюби невестата му, а тя убодва сама себе си
Марко жени сина у лелекя.
Отдалеко мома загодило,
та умори до девет коньове
и прочупи до девет погачи.
Па е повел до петстотин сватове,
па отиде у Будина града.
Везел си е гиздава девойкя,
па настали през гора зелена.
Проговори Марко Кралевина:
- Вала тебе, ветар ладанинье!
Я подухни низ гора зелена,
та подигни на девойкя веньок,
да видиме защо дни губихме!
Подухнал е ветар низ горица,
та си дигна на девойкя веньок -
свитна лице като ясно сълнце!
Къздисал е Марко добър юнак:
- Вала тебе, куме и старойкьо!
Чуйте мене що че да ви кажем.
Сам се сещам у гора зелена:
много ми е дете аджамия,
нечем язе младо да го женим,
че го пратим църкви Раваници,
да се учи това бело писмо.
Стойте, почекайте у гора зелена,
че г' оставим свети манастира.
Върнал го е назад, на трагове,
водил го е еден сахат место,
отсекъл му глава до рамена,
па се върнал наназаде.
Проговори Марко Кралевина:
- Вала тебе, куме и старойкьо!
Я че любим гиздава девойкя!
Проговори гиздава девойкя:
- Вала тебе, простете ми, куме и старойкьо,
да потражим първно венчаниче!
Вала вазе, два млади девере,
върнете ме назад, на трагове,
да потражим първно венчаниче!
Послушали я два млади девера,
върнали я назад, на трагове.
Нашла си е първно венчаниче -
отсечена му глава до рамена!
Погледа го гиздава девойкя,
извади си ноже църнодренче,
убоде се у клетото сърце!
неуточнено, Софийско, записал н. преп. о. Игнатий Рилский, бивши ректор на дух. в Самоков семинария.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.147-148
