Левен Пейо нива ора,
нива ора, песна пейе,
песна пейе гласовита;
глашя оде дур на царо,
дур на царо и везиро,
царо пушчи два сеймени,
два сеймени, чаудари -
да дойдое в пейовите,
в пейовите тежки порти,
дваж викнае, триж чукнае,
да излезе Пейовица,
гола, боса, по чорапи,
гушоглава по долама:
- Кой сте, вийе? Елте дома,
елте горе да ви кладам,
да ви кладам хлеб да яйте,
хлеб да яйте, хлеб сирейне,
хлеб сирейне, бело млеко!
- Пейовице, бре невесто,
не сме люгя за гредейне,
тук сме люгя за бегайне.
Дека ми йе левен Пейко?
- Пейо ми йе на орайне,
на орайне, ка сеейне!
Отидое дур при Пейо:
- Ой ти, Пейо, левен Пейо!
Нива ораш, песен пееш,
песен пееш гласовита;
даль ти йе нива роделива,
или дзевгар много силен,
или жена пречеклива,
пречеклива, преводлива?
- Ей, сеймени, чаудари!
Дзевгар ми йе много силен,
нива ми йе роделива,
жена ми йе пречеклива,
пречеклива, преводлива;
и на васка ве пречека,
ве пречека, ве преводи!
Сполай тебе, левен Пейо,
тебе, левен Пейо!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.100
