Два брата, Марко и Маренко, в темница: сестра им Милица ги освобождава

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


ДВА БРАТА, МАРКО И МАРЕНКО, В ТЕМНИЦА;
СЕСТРА ИМ МИЛИЦА ГИ ОСВОБОЖДАВА

Шие, веже везуля девойкя,
шие, веже пред темничка врата,
шие, веже ситна свиленица,
свиленица, ръкав за венчанье.
У темница сужни затворени,
затворени, та забоворени,
затворени две мили братета,
та лежали девет годин време!
Запояли сужни у тевница,
едни поя, други разпевяа,
Марко плачи, Маренко го теши;
- Мучи, Марко, да мой по-стар брайно!
Да не сме си скоро затворени:
затворени деца у пелени,
затворени, па забоворени!
Сега са ни бради обраснали,
бели бради до свилни пояси,
Руси коси дури под пояси.
Па не сме си у чуждо чуждинци,
ние сме си у наша роднина,
у Милица, у наша сестрица,
у Маркоти, у пашийо зет!
Да би знала мила наша сестри,
де ю лежа две мили братета,
де ю лежа у тевна тевница,
да би знала мила наша сестри,
с каменя би тевница разбила,
да изведе две мили братета!
Па ги дочу везуля девойкя.
Свила ръкав, та дома отишла,
па на Миля потио говори:
- Таком бога, Милице снашице!
Ка си вежех пред тевна тевница,
какво поя сужни у тевница,
едни поя, други разпевяа,
Марко плачи, Маренко го теши:
"Мучи, Марко, да мой по-стар брайно!
Да не сме си скоро затворени:
затворени деца у пелени.
Сега са ни бради обраснали,
бели бради до свилни пояси,
руси коси дури под пояси.
Па не сме си у чуждо чуждинци,
ние сме си у наша роднина,
у Милица, у наша сестрица,
у Маркоте, у нашийо зет.
Да би знала мила наша сестра
де ю лежа две мили братета,
дека лежа у тевна зандана,
дека лежа за права правина,
да би знала мила наша сестра,
с каменя би тевница разбила,
да отпущи две мили братета,
да си ойда дома, на дворове!"
Ка изказа везуля девойкя,
тога рипна Милица сестрица,
та си взема ключи от тевница,
отворила той тевна тевница,
та изведе две мили братета.
Па викнала два млади бербера,
обричиа две мили братета,
обричиа тиа руси коси.
Премьеньи ги Милица сестрица,
изкачи ги на високи чардак,
та ги тури у честна трапеза.
Започеа вино да си пия,
малу пия и малу ручаа,
малу-фногу, три месеци време.
Изпрати ги Милица сестрица,
ойдоа си на равни дворове,
ойдоа си код старата макя.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.


Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.49-51