ЯНИНЧИЦА И ЯНКО, БРАТ И СЕСТРА, БРАКОСОЧЕТАНИ, И СТАРАТА ИМ МАЙКА РОБИНЯ
Янинчица дете чува
люто, люто като змиа;
деня реве, нощя реве!
Па се чуди Янинчица
що да чини с мъжко дете,
па Янкоти говореше:
- Ей Янко ле, стопанине!
Що да чиним с мъжко дете?
Люто, люто, като змиа:
деня реве, нощя реве!
Я си ойди на нов пазар,
та си купи стара баба,
стара баба робинчица,
да ни люля мъжко дете!
Послушал я премлад Янко,
та си ошел на нов пазар,
та си купил стара баба,
стара баба робинчица.
Доведе я дома, двори.
Дете люля стара баба,
дете люля, песен пое:
- Нани, нани, мъжко дете!
И я имах две дечица,
две дечица като тебе:
едно ми йе Янинчица,
другото йе премлад Янко.
Па ги турци заробиа;
малени ги заробиа,
та не знаем накаде са,
накаде са, на какво са,
у коя са покраина!
Дочула я Янинчица,
па Янкоти говореше:
- А Янко ле, стопанине!
Като люля стара баба,
дете люля, песен пое,
како пое лепа песен:
"Нани, нани, мъжко дете!
И я имах две дечица,
две дечица като тебе.
Турци ми ги заробиа,
маленки ги заробиа,
та не знаем накаде са,
у коя са покраина:
едното йе Янинчица,
другото йе премлад Янко!"
Това сме си ние с тебе;
ние сме си брат и сестра,
стара баба - наша макя!
Таком бога, премлад Янко!
Айде да се раздвоиме:
я че идем на край земя,
ти да идеш дека слънце,
дека слънце изгревяше!
Послуша а премлад Янко:
она ойде на край земя,
он си ойде дека слънце,
дека слънце изгревяше.
Та се двата раздвоиха!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.59-60
