Рада Татарска царица

Извор: Викизворник


Рада Татарска царица

Хубава Радо Влахиньо!
През село идат татаре,
всичкото село излезе
черни татаре да гледа,
и бяла Рада излезе,
черни татаре да гледа.
Всичките миром минаха,
едно проклето татарче,
а то с миром не мина,
ами си коня разигра,
та зело Рада Влахиня.
Радина клета майчица,
и тя след Рада идеше,
теком си тече и вика:
- Дъщерко, Радо хубава!
Кога си идеш, Радо ле,
на татарския вилаят,
ако ми бъдеш болярка,
а ти ми китка допрати,
стегната с бяла коприна,
бяло за тебе да носа!
Ако ми бъдеш сирота,
а ти ми китка допрати,
с черна коприна увита,
черно за тебе да носа!
Кога е тамо отишла
на- царевите сарае,
сам ми я цара посрещна,
даде й златна яболка,
па на Рада си думаше:
- Хубава Радо Влахиньо!
Я прими златна яболка,
три пъти порти удари,
ако са порта отвори,
ти щеш царица да станеш;
ко са порта не отвори,
а ти робиня щеш станеш!
Послуша Рада Влахиня,
прияла златна яболка,
десна си ръка дигнала,
яболка не бе хвърлила,
портата се отворила.
Сам си ся царот обрадва,
та прия Рада Влахиня,
на чардаци я изкачи,
та й столнина хариза.
Станала Рада царица,
минало до три години.
Добила мъжко детенце,
тогава царю думаше:
- Царю ле, господарю ле,
аз имам стара майчица,
кога си насам да дода,
а то ми мама заръча,
ако си клета робиня,
а азе да й запрата,
та жива да ме жалее;
ако ли бъда царица,
а азе да й запрата
бело-зелено да носи.
Тогава царя думаше:
- Хубава Радо Влахиньо!
Оти ми не си казала,
че имаш стара майчица,
отдавна да съм изпратил,
майчица да ти доведа.
Па прегна златна кочия,
качи ся Рада царица
със нейно мъжко детенце,
та у майка си отишла.



Извор[уреди]

Панагюрище (Миладиновци, № 70).

  • Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.